Смърт !
На оня с молива в ръката.
Смърт!
И разпнете на кръста душата !
И забивайте в нея, дълбоко
пирони
До дето се капка последна отрони

Душата му после превърнете във камък
и с всичката злоба
ритайте здраво
Че от тази прокоба
отърване няма
И ритайте здраво,
че той заслужава...

Заровете останките от него в морето
и скрийте се здраво във свойте черупки
Дори като дъжд - пречистващ небето
с усмивки
душите ви лесно ще купи

Смърт !
На оня с молива в ръката.
Смърт!
И кръст му разпнете душата !


20.03.1997

Докосва! Дълбоко.

Ето ти моят вариант:

Осъдете ме...
На кръст ме разпънете!
Че играя и се мъча
с думите...
Ако искате –
в окови ме сложете.
Няма да престана
да измислям.
Накажете ме,
пребийте ме със камъни,
аз след туй
отново ще възкръсвам,
даже във жарава да ме хвърлите,
ще доказвам като феникс
че безсмъртна съм...

просто ме остави без дъх...