Реших да изгоря миналото си. Че за какво ми беше притрябвало?!?
Затова трябваше постоянно да си създавам бъдеще.
Пресегнах се да го уловя, но то постоянно бягаше и се отдалечаваше, оставяйки в мен неприятното чувство, че нямаше да го достигна, но и нямаше да отиде прекалено далеч... То просто си стоеше там и се надсмиваше над слабостта ми.
 - Че ти да не си Сътворителят ! - рече ми.
 - Съдбата ти те настига където и да си - каза то и се скри в мрака на собствените си спомени, явно, все още му бяха нужни...
На вратата се позвъни. Отворих - никой !
You are the lucky one !...