Когато малкото дете заплаче
във ъгъла на малката си стая,
Когато малките неща закрачат
и сенките крещят в безкрая

Когато той заплаши нея,
и вятърът задуха хладно
Когато истината вече забледнее
когато стане безпощадно

Тогава аз въртя стрелките
назад, където е по-лесно
Да бягам, да се крия зад вратите
уви, ужасно е нечестно

Ти не трябва тогава да идваш при мен
Тук въздух няма и мракът царува
Тук няма дори един слънчев ден
Дори изход няма - не съществува...

06.12.1997
Пловдив