Съдбата си аз чакам на опашката
а тук се насъбрал народ, народ
Едни момчета борят се юнашката
за най-добра съдба ламтят

Едни щастливи са, а други
жадни
не бил им туй желаният хомот
Съдиите са тука безпощадни
"Ти зъл си бил?!" - не ще да бъдеш Дон Кихот

Опашката се влачи бавно
до моя ред остават сто
С картонче във ръката чакам
на него ми е целият живот

Какво съм правил, що съм струвал
кого излъгал съм, защо
С кого съм бил и бил ли съм добрувал
и цифри, и оценки тук безброй

Но светва лампа в миг един -
"Спасили са те там, ония, долу!"
След катастрофата си спомням само
дим
И нищичко останало не помня

Сега политаме надолу
Ех, само как не ги е грях!
Положилите клетва се вкопчили в живота
не искали да стават пак за смях

С бум и трясък в тялото си влизам
до тоз момент аз бях душа
От сблъсъка със себе си излизам
със кратка кома и със счупена ръка

Ей, вие, горе ! Май пак не сте успели!?
да сметнете нещата си добре
За вас и протокола съм
"избягал"
в картончето ще пише - "зле"

Отново съм сред живите и ето
устата ми не спира да бърбори
Ей, хубаво е тук! Чак чувам...
Коремът ми започва да къркори :-)

05.03.1998
Пловдив

По дон Кихотовски хванал си меча,
Като него – със огън в очите.
Ще се бориш ли с вятърни мелници
или просто ще бъдеш различен?