Постинг
19.04.2007 02:24 -
без думи...
Автор: pulsar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3363 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 30.01.2010 22:17
Прочетен: 3363 Коментари: 14 Гласове:
0
Последна промяна: 30.01.2010 22:17
Съдбата не ги беше събрала просто така, случайно... Те бяха като останалите, но не съвсем, бяха същите, но не съвсем, защото между тях имаше връзка - тънка и златиста нишка, свързала ги още когато всичко това започваше... Назад във времето...
Но скоро тяхната безумна история се промени. Двамата бяха пометени от вихъра на любопитните, отнесени далеч от другите, за да продължат да живеят в мечтата си...
Някой ги раздели! Не! Само това не!
Влюбените им погледи, искрите между тях бяха помрачени от раздялата.
Застанали от двете страни на решетката те започнаха да се докосват с очи, изучавайки телата си за последно... Горещи вълни нахлуха в техния затвор. Пътят им бе отрязан, нажежената до червено ограда бе единственото, което ги държеше на разстояние, държеше ги разделени... Очите им се насълзяваха от дима. Огънят първо нежно галеше кожата им, а после се превърна в изгарящ огнен език, опитващ се напразно да докопа влюбените им души...
Парченца малки въгленчета вече се сипеха около тях, пареха, искаха да ги въвлекат в огнената си игра... Но мислите им сега бяха другаде, в миналото, където двамата бяха сгушени един в друг... любящи, туптящи, неразделни...
Изкараха ги ... ала те не откъсваха очи един от друг. Леденостудената стомана се впиваше в изгорелите им тела, носеше прохлада, някак си лека и фатална, солена и хлъзгава... Маслените капки, подобно на пот, покриваха раните им, разстилаха се по нажежената кожа, и разнасяха онзи студен, натрапчив гъдел по вените им, съживяваха мислите им един за друг...
За последно...
Перленобелите зъби се впиха в кожата... Звукът наподобяваше счупването на сух клон, но с това носеше и наслада... Последната им мисъл беше:
- Обичам те!
Но и тя беше погълната от жадните уста............................................................
Погледът и се рееше през прозореца, някъде навън, в мисли за предстоящия ден. Той я попита:
- Скъпа, да сложа ли още две в тостера..........?
Но скоро тяхната безумна история се промени. Двамата бяха пометени от вихъра на любопитните, отнесени далеч от другите, за да продължат да живеят в мечтата си...
Някой ги раздели! Не! Само това не!
Влюбените им погледи, искрите между тях бяха помрачени от раздялата.
Застанали от двете страни на решетката те започнаха да се докосват с очи, изучавайки телата си за последно... Горещи вълни нахлуха в техния затвор. Пътят им бе отрязан, нажежената до червено ограда бе единственото, което ги държеше на разстояние, държеше ги разделени... Очите им се насълзяваха от дима. Огънят първо нежно галеше кожата им, а после се превърна в изгарящ огнен език, опитващ се напразно да докопа влюбените им души...
Парченца малки въгленчета вече се сипеха около тях, пареха, искаха да ги въвлекат в огнената си игра... Но мислите им сега бяха другаде, в миналото, където двамата бяха сгушени един в друг... любящи, туптящи, неразделни...
Изкараха ги ... ала те не откъсваха очи един от друг. Леденостудената стомана се впиваше в изгорелите им тела, носеше прохлада, някак си лека и фатална, солена и хлъзгава... Маслените капки, подобно на пот, покриваха раните им, разстилаха се по нажежената кожа, и разнасяха онзи студен, натрапчив гъдел по вените им, съживяваха мислите им един за друг...
За последно...
Перленобелите зъби се впиха в кожата... Звукът наподобяваше счупването на сух клон, но с това носеше и наслада... Последната им мисъл беше:
- Обичам те!
Но и тя беше погълната от жадните уста............................................................
Погледът и се рееше през прозореца, някъде навън, в мисли за предстоящия ден. Той я попита:
- Скъпа, да сложа ли още две в тостера..........?
1.
анонимен -
Прекрасно е!!!
19.04.2007 09:31
19.04.2007 09:31
Трябва да призная, че ми бяха необходими няколко секунди, но все пак още рано!!! Простено ми е!
цитирай
2.
faerie -
Красиво е
19.04.2007 10:05
19.04.2007 10:05
и силно, и страшно, и истинско, и вълшебно :)
Благодаря, че го сподели!
цитирайБлагодаря, че го сподели!
....а още една чаша кафе искаш ли?
цитирай
4.
ni6tojnavujka -
хах
19.04.2007 10:58
19.04.2007 10:58
Добре уе..хах първо си помислих, че е нещо, свързано с любов (е, то до някаква степен е:) ) и накрая с тоя тостер...сякакви представи за последен миг заедно се разбиха.Браво, хитро е измислено :)
цитирайНе съм и очаквал толкова интерес...Благодаря за милите думи и отделеното внимание.
Pulsar
цитирайPulsar
добре дошъл:)
интересен стил :) в грешка ли съм или има лека отсянка на вдъхновение от един постинг, който твърди, че е приказка?:-Р
финалът ме зашемети обаче!
цитирайинтересен стил :) в грешка ли съм или има лека отсянка на вдъхновение от един постинг, който твърди, че е приказка?:-Р
финалът ме зашемети обаче!
Golqma lubov..gorkite filiiki :))
цитирай..с неочакван край!Хареса ми много!Ха-ха...даже се разсмях.Горките филийки...
цитирай
9.
анонимен -
dnes za koi li pat go prepro4itam...
19.04.2007 14:51
19.04.2007 14:51
dnes za koi li pat go prepro4itam?
krasivo i fatalno!
цитирайkrasivo i fatalno!
Гласувах за блог-а ти с голямо удоволствие, жалко, че не може повече от веднъж на ден!:)
...краят предизвика много широка усмивка у мен - усмивка от умиление, от наслада....:)
Браво!
цитирай...краят предизвика много широка усмивка у мен - усмивка от умиление, от наслада....:)
Браво!
и ме карате да се вдъхновявам отново и отново, а истинското ми вдъхновение сега спи блажено, така, че моля, по-тихичко да се радваме на прекрасните мигове...
Благодаря ви отново !
цитирайБлагодаря ви отново !
добре дошъл и от мен!стилът ти на писане е прекрасен,радвам се че историйката има добър край :) моля те,пиши още такива неща и ги споделяй!:)
цитирай
13.
анонимен -
well well well..
20.04.2007 00:04
20.04.2007 00:04
кой бил тук :) страхотно написано. разказваш, така както снимаш. прекрасно.
очаквам с интерес още. точно както чакам снимките.
цитирайочаквам с интерес още. точно както чакам снимките.
кой бил там?
:-)
цитирай:-)
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 2246