http://www.public-republic.com/magazine/2009/12/33292.php#more-33292

Интервю на Петя Петкова с фотографа Павел Баджаков – Павзо

Павел Баджаков – Павзо: “Хубавата фотография е с абсолютно същата вибрация, която носи и музиката”

“Роден съм в най-красивия град в България – Пловдив
преди 31 години и половина в месеца на най-рогатата зодия и
естественото начало на изречението ми почти винаги е АЗ… С фотография се занимавам почти 13 години вече, а с музика дори малко повече. Да кажем, че и двете музи ме намериха “случайно”

Бих искала да започнем с първата ти самостоятелна
фотографска изложба – “Фотография и Музика”, която протича в момента в
Пловдив. Кога и как се роди идеята за нея?

Изложбата “Фотография и Музика”, която тече и в момента, се роди
съвсем спонтанно и беше реализирана като идеен проект за изключително
кратко време и е нещо, което е много близо до мен като човек, защото
съчетава любовта на живота ми – фотографията и музиката в едно цяло.
Откриването й беше на съвсем скоро на 10.11.2009-та година и имах
удоволствието да съм в компанията на много приятели в прекрасната
обстановка на снимки от любимите ми музикални събития.

Идеята се роди от случаен разговор, в който споделих,че винаги съм
си представял първата си самостоятелна изложба само с модни фотографии,
нещо с което се занимавам основно вече толкова години… Но… музиката
надделя над модата в този случай. Имал съм шанса да снимам
световноизвестни музиканти, с някои от тях дори съм се запознал лично,
което ми е донесло уникални емоции.

Сред тях са имената на Марк Смол – саксофонистът на Майкъл Бубле;
последно бях официален фотограф на Пловдивските Джаз Вечери – 2009, а
там се запознах и подарих уникални кадри на самия Били Кобам от
предното му идване в България. Той ме удостои с лично благодарствено
писмо, за което съм много горд със себе си и това, което съм постигнал
като фотография. Снимал съм и страхотните ми приятели Любо Киров,
Белослава, Мария Илиева… Имам кадри на Орлин когато имаше още проекта
Каффе, на Владо от Сафо, на Явор от ГравитиКо, Милчо Левиев, Вики
Алмазиду, Теодоси Спасов и още и още и още…

С тези хора ни свърза музиката, но пък фотографията допълни емоцията
ни. Снимах също и джаз легендата Ранди Брейкър, който е уникална
позитивна личност. По отношение на музиката и концертите, почти не
пропускам да видя на живо големите музиканти. А ако мога и да снимам
съм на върха на щастието. Това е част от мен, част която ме подтиква да
творя във всеки един миг.

Казваш за себе си, че не приемаш фотографията като работа. На какво се дължи това?

Фотографията никога няма да я приемам като работа, защото
удовлетворението, което ми носи, в моментите на създаването на всеки
кадър, не може да се нарече „работа”. Процесът на СЪздаване, времето и
картините са едно цяло, което е личната ми философия в живота. Бих се
радвал повече хора да откриват и да отстояват мечтите и желанията си,
защото само и единствено това би ги направило истински щастливи. Не
разбирам хората, които се примиряват със съдбата си.

В България „Позитивизъм” е мръсна дума, нещо което не съм виждал в
такива грандиозни размери никъде другаде по света. Със същите мащаби е
и неграмотността, която се шири сред младите и това ме дразни
изключително много.

Освен с фотографията се занимаваш професионално и с музика. Как балансираш между тези две сфери на изкуството?

Професионално се занимавах с музика допреди 5-6 години. Тогава
групата ми „еГО” спечели наградата на БГ Радио за млади таланти на
България. Пак тогава се запознах и с уникалния човек Любо Киров, който
стана продуцент и на радио версията на първата песен на групата ми.

Музиката е нещото, което ме кара сутрин да се събуждам с усмивка на
лицето, да стана от леглото си и да разпратя на всичките си приятели
позитивните си послания, за да може и те да са усмихнати като мен. Аз
съм изключително активна социална личност и в конкретния случай,
музиката ме е събрала със страхотни хора и ме е „случила” с много
емоция, преживявания и случки. В момента се реализирам в музиката
по-скоро фотографски. В процес съм на разговори за фотосесия с една от
най-известните соул певици в България.

Понякога пиша текстове на песни, понякога записвам и вокали на някои
такива. Не спирам да пея от момента, в който отворя сутрин очите си.
Покрай мен е пълно с уникални хора – творци от музиканти до художници,
дизайнери… Това е едно от най-хубавите неща в живота ми. Баланс между
музиката и фотографията не правя принципно. Те са едно и също нещо за
мен.

Като моден фотограф значи ли, че предпочиташ предварително режисираната снимка, или по-скоро спонтанния кадър?

Хубавата фотография е с абсолютно същата вибрация, която носи и
музиката. Носи настроение, кара те да се замисляш, запомняш, споделяш.
Споделянето е новата стара религия на съвременното общество. Емоцията и
позитивната енергия не се губят никога. Странно е колко много време
отделят хората, за да разрушат нещо, а с колко малко усилие можеш да
накараш някого да се усмихне… Стига да има желание – всичко е възможно!
Учудвам се като видя хора, които все още не са го разбрали, а всичко е
толкова простичко…

Модната фотография се „появи” след личното ми участие в модата като
модел. Четири години бях модел, време в което разбрах всичко за бизнеса
и построяването му като структура. Оказа се, че тази роля не е моята и
както често казвам – минах от „тъмната” страна и започнах да снимам.
Предварително режисираната снимка/кадър е задължителната домашна работа
в нашата работа. Няма фотограф, който да уважава труда си и да не
подготви концепция на сесията, която подхваща. Обикновено се започва с
нахвърлянето на най-общите планове, преминава се в детайлите и накрая
се прави сториборд, за да се следва идеята.

Спонтанността е една добре режисирана случайност в модната
фотография. Усърдието и опитът се реализират тогава когато съумееш да
изразиш идеята си в тази „случайност” и това бива видяно и запомнено от
зрителя. Всичко в нашия занаят се прави заради Негово Височество
Зрителят, потребителят, купувачът.

Снимал си много известни модели. Какво определя избора ти на такива?

Снимал съм с почти всички известни български модели. Това е
признанието на клиентите ми и тяхно доверие дасе водят от опита ми в
бранша. Изборът на моделите обикновено става на фона на вече зададени
условия и типът фотография, в която ще се впуснем… Много е важно
моделът да може да се претворява в ролите, които се изискват.
Фотогеничността в случая надделявя над субективното – красотата. С
професионални модели се работи лесно.

Те са дисциплинирани, знаят цената на времето и качеството на
крайния продукт. Важно е всички участници в един проект да са наясно с
това. Снимал съм с Матилда Севова, Владо Стаматов, Александра Стоилова,
Роси Иванова, Виктория Джумпарова, Теди Велинова, Ваня Пейчева, Краси
Милкова, Гери Желязкова, Цвети Кръстева, Ели Фроликова, Ники Илиев,
Руми Шенчева, Криси Несторова, Яна Илиева, Павлина Енева, Габриела
Костова, Радмила Миленкович, Виолета Сечкова, Милкана Камишева,
Николета Лозанова, Деси Ковачева, Мими Игнатова, Мирела Байрактарова и
тн. и тн. все прекрасни модели. Много от тях работят в чужбина и
прославят красотата на българите. Някои от тях са много млади, но пък
стремителни и упорити, което автоматично ги равнява на
професионалистите.

В България не е прието да отдаваш уважение на моделите и екипа, с
който работиш, а това е повече от обидно. Точно поради същата причина
във всеки един случай цитирам имената на хората, с които работя и без
чиято помощ и труд моите фотографии щяха да са невъзможни за
изпълнение. Тук е моментът да спомена и Слав Анастасов, Ива Петрова,
Пепи Хаджитенева, Силвия Стойчева, Криси Несторова, Костадин Литов и
тн. и тн, които дават всичко от себе си в областта на грима, прическите
и стайлинга и правят една фотография да е блестящо произведение на
изкуството.

Само красотата на моделите, които снимаш ли те вдъхновява?

Не винаги „красотата” е водещата сила в модната фотография. Един
модел може да те грабне с изящната си коса, само с устните си, очите…
Старая се да откривам и да реализирам като визии моделите, които не са
„комерсиални” в понятието, което се познава в България. Очите са
нещото, което ме грабва веднага. Работя с няколко модела, които имат
уникални очи. Тогава красотата не е на преден план. Тогава всичко е
поглед, пък бил той и „лош” (ахахха).

Какво друго обичаш да снимаш, освен красивите манекенки?

Ще се потретя вече за кой ли път, но музиката е онова, което
обожавам да снимам след модната фотография. Мои кадри се намират в
множество частни колекции, като най-известният от тях е една нощна
панорама на Пловдив, която бе заснета преди доста години, но и до ден
днешен предизвиква силна емоция у хората и учудване от това кой реално
е заснетият град… Но снимам ли музика – там съм във вихъра си!

Там е ритъмът, който ме води, любимата ми бас китара, която
разказва, барабаните, които мерят ритъма на сърцето… Мога да снимам
музика до припадък… Така се случи и на „Пловдивски Джаз Вечери – 2009”
последно… Да не говорим, че музикантите, които бяха там… ще ги оставя
без коментар, защото това са велики личности и страхотни
индивидуалности в едно. Колеги ме питаха кога съм успял и да снимам
събитието след като през цялото време ме виждали как съм си отмервал
време с пръсти (хахаха).

В момента мои кадри се намират в „Международен Фотографски Салон –
Варна”, който е най-престижното място за излагането на фотографии в
България и едновременно с това е форум на фотографи от цял свят,
показващи най-добрите си творби в различни категории. Журирането
приключва след няколко дни, така че ми стискайте палци!

За кои български модни списания и къщи си снимал?

За модни къщи съм снимал много. Фирми като Forest Jeans, Lady Like,
Rollmann, Gizia, Dor Dis, Andrews Fashion, Morroa, Etere, много от
модните къщи за булчински рокли. Снимал съм и работил по проекти за
големи клиенти като Булгартабак, КЦМ, ParkMall, Планет Клуб, Тотал,
Party Club, Hitachi Constructions, Interra Design, Galaxy Property
Group и още много от този ранг.

Разбрах за две бъдещи твои изложби. Би ли ни разкрил повече за тях?

В момента отделям огромен процент от времето си на най-големия
проект, който съм правил някога, а именно СКУАПФИ – Сдружение за
Колективно Управление на Авторски права върху Фотографски Изображения.
Това е материя, абсолютно непозната и пренебрегвана в България, но
мисля че е назрял моментът бизнесът да се пообразова в тази насока,
защото в правната си култура българинът е невероятно зле информиран и
безхаберен по отношение на собствения си труд, интелектуална
собственост и права…

Интересно беше в началото, когато обявих намерението си да създам
този проект, колко хора се опитаха да ме откажат… Е, той вече е факт и
само времето ще покаже дали съм на прав път! А аз знам, че съм ! Налице
са вече и сериозни случаи на злоупотреби и нагло отношение от страна на
големи компании в особено големи размери с авторските права на много
колеги – теми, които досега не са коментирани открито поради страх или
несигурност у самите фотографи… Предстои много сериозна и твърда
промяна в тази насока… Тепърва в България ще се говори за авторски
права върху фотографски изображения. Обещавам ви!

Що се отнася до следващите ми проекти за изложби, едната е близо
като дата. На 12.12.2009 в един музикален клуб в София ще направя
мултимедийна презентация на модните си фотографии. Надявам се да се
приеме добре от хората.

Реалната голяма изложба на този етап е в проект, най-вероятно ще
започне в Пловдив и ще завърши в София като представяне. Планирам да е
с големи и запомнящи се модни фотографии. Но за нея ще ви информирам
подробно по-нататък, за да имаме отново какво да си кажем…

На читателите на Public-Republic пожелавам да не спират да се усмихват, защото там е ключът към сърцата на хората!
Благодаря Ви за вниманието!

Тази година Павел ще участва в “Международен Фотографски Салон
Варна 2009″, което е най-сериозното международно фотографско събитие за
България!