То пак станало 4:45, но това както винаги няма значение… Вчера гледах един филм, който ми се натресе в полезрението като буца януарски лед. Първоначалното ми нежелание да го гледам преминаваше все по-странно и по-странно в чиста доза любопитство, което накрая беше задоволено от жадните ми очи, поглъщащи сцена след сцена… Привидното ми пренебрежение към сериозната тематика, обсипваща филми от този род с награди, квалификации от По-По-Най и така нататък, се разчупи на две и историята започна… Цял ден си мисля за този филм, как ли бих го описал, какво точно да предам с думите, с какво да облеча емоциите изпитани от гледането му… Оставах си все така безмълвен и умислен. Но накрая всичко си дойде на мястото… Представям ви един любовен лебедов танц, една последна вълничка в езерото от току-що хвърленото камъче, едно нежно очакване, превръщащо се в силна сърдечна болка от истината… И тъй както морето поема цялото ни съзнание, така и ние поемаме от него всичко онова, което душите са изказали, преживели, изплакали, слели се в едно с безкрайната синя шир. Мечтайте, мечтайте, мечтайте !
Любов и Благодарност
Ето и този шедьовър на киното. За моя огромна радост, напоследък попадам на такива филми. Препоръчвам ви го горещо !
The Curious Case of Benjamin Button
http://www.benjaminbutton.com/
Азис имал покана за италианския "Съ...
Най сетне да открият милионите на тато, ...