Прочетен: 841 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 05.04.2008 13:47
Здравейте !
Отново съм възхитен от дадени филми и гледни точки на мислещи и споделящи хора. И този път се оказа, че съм на прав път (няма и как да съм на грешен) , да не говорим, че предходната ми тема в блога, “случайно” ме е водила до това СЛУЧВАНЕ… Препоръчвам ви го.
Този път ми се случи, да се срещна с това: Zeitgeist: The Movie . Това е най-леко смилаемото четене на сегашната ситуация в световен мащаб по мое мнение. Директен натъртек да се замислите какво и как искате да се случва с вас и вашия живот, да погледнете малко встрани от нещата, за да осъзнаете цялостта си, единението и невъзвратимата си обвързаност с всяко човешко същество на тази планета както и със самата нея.
Много пъти съм се замислял над това, защо и кога пиша теми като тази. Сега осъзнавам, че възможността да предадеш мислите си чрез думите надделява, в моя случай, над това да го изпея или заснема във фотографии. На фона на това, че личната ми сила да ви манипулирам чрез изображения, шрифтове, цветове, композиции, риторика и тн. е доста голяма, поради годините, през които се занимавам с тях, ме кара да ви запитам в кое сте силни ВИЕ. Кое е това нещо, което ви кара сутрин да се будите усмихнати, да се чувствате живи, да целунете човека до себе си, да обичате приятелите си, да сте сигурни в силата си на доброто, за правенето му, за изрисуването, изпяването, изписването му…
Този филм надлежно събира в кратки мисли реални факти, мнения на хора (исторически личности), които някак си свеждат идеята до едно: имане на власт и пари, изравняването на отношенията добро-зло, имане на повече власт и пари… Жалкото тук, според мен, е че говорим за играта на/със собствените ни животи. Това ме накара да се замисля отново в “случайността” на събитията и в невъзможността на гореизказаните теории. Възможно ли е да изиграеш главната роля в този театър, за да подчиниш цялото население на една планета. Даже, за да се поправя, не говорим за главната роля, говорим за това да си директор на театъра. Незначимостта и нулевата стойност на човешкия живот, представена под тази теория, ме кара да се замисля доколко т.нар. Матрица възпроизвежда индивиди за собствените си цели и дали има смисъл в това, предвид факта, че самата Матрица определя себе си за върховен господар и владетел на случващото се ДНЕС ?!?!
Тогава ми изниква идеята, че всичко е безмислено , едва ли не? Вписвам себе си в категорията на творците, и се радвам, че има какво да се каже, напише и покаже. “Излизането” от Матрицата би било елементарно ако не беше толкова силно рекламирано стоенето вътре в нея. Засегнатата тема във филма за милионите предавания, шоу програми, “образователни” телевизии насочва към една малко по-различна плоскост, в която незнанието и общата образователна немарливост биват приветствани, защото разсъждаването би довело до замисляне, а то, само по себе си до реакция, която едва ли би била угодна, в зависимост от насоката си (баси изречението написах)… Малко хаотично ми хвърчат сега мислите из главата, но ще се опитам някак си да ги подреждам. Коментирането на “Теория на Конспирацията” превръща самата нея в една пропагандирана на Конспирация. На този фон бихте ли си задали въпроса какво бихте правили вие на такова място, в което дърпате конците? Ще се изгаврите с възможностите си, ще избият всичките ви комплекси за малоценност, недооцененост, липса на внимание, власт, мощ, пари, забранени удоволствия?? “Властта корумпира, а абсолютната власт, корумпира абсолютно”: има ли смисъл тогава от БОГ или там каквото му казвате и в каквото вярвате? Или точно това е идеята, да сте объркани, да се лутате, да имате НУЖДА от помощ (”правилната” при това). Звучи малко страшничко, нали??
Една позната скоро ми припомни точно за това. Коментираше, че не можела да се успокои, всичко я изнервяло, била в постоянно неразбиране на себе си… и как щяла да започне с антидепресанти. Нали така се правело?!?!? Ето ви точен пример за това как търсенето на самите вас трябва да започне от вътре навън, не обратното, защото тогава попадате в директните летящи килимчета на болкоуспокояващите, задоволяващи физическите и психическите ви нужди безценни, шаренки като дъгата хапченца, с чудодейна, мигновена сила… Пълен BULLSHIT и Nonsense (напоследък, първото често го ползувам, явно е по-лесно “смилаемо” от звучното, българско “лайно/а”).
Ще ми се да мисля, че хората имат нужда да са себе си… Обаче, нагледно, май е точно обратното. Хората имат нужда да им казват какво да са, което е жалко. В самата идея, че биваш насочван, съвсем конкретно към нещо, че те манипулират, че си винаги в нечия игра, че чуваш “правилните” звуци, тонове, гледаш правилните цветове и лица от правилната телевизия или предаване, реклама и тн. ме кара да съм неправилен… В свободата си на действия и изразяване (отново на социална тема), обществото бива ползувано като регулатор на самото себе си, отрязвайки собствените си криле, седящо на отдавна изядения от медийните термити клон, който само чака един лек правилен финансов подтик, една безболезнена инжекцийка по и без това здравите ни задници, за да духне ветрец и… оттам нататък, “партито” започва. Да се поправя, “празненството” или “празДненството”. Само че не нашето, а тяхното, които и да са те… Тук идва мястото на нас - хората на изкуството… С по-различния си поглед, който естествено имате и вие, с по-резките си изказвания, които можете и вие, със самата си дейност каквато е и вашата дейност, ние показване какво и как се случва в живота покрай нас. Не ни е срам, и това ни прави по-силни, но пред кой и кое по-силни и аз не знам… Затото всички сме едно цяло.
Ако направя една лека препратка към нашите си земи, да огледаме нашата си камбанария, то с едно мигване само можете да видите какво се случва с хората на изкуството тук… Няколко медийни монополиста (цитатите на имената са повече от излишни, и често коментирани в този блог), казват на какво ЩЕ приличате, какво ЩЕ казвате, какво ЩЕ пишете, какво ЩЕ рисувате, как ЩЕ живеете, на какво ЩЕ се смеете, какво ЩЕ купувате ако искате да сте ЗВЕЗДИ. Но на кое точно и спрямо кого, едва ли някой ще ви каже… Та тези-същите жалки хорица, водени от желанието да са като онези същите жалки хорица (от филма), ще минат през вас като голям прериен камион, натоварен до ушите с руда, само и само да направят нещо от вас, за да сте им длъжни. И няма да забравят да ви го натякват докато сте живи… А те самите, не искат пари, ако не сте зацепили вече… Те искат власт, връзки, повече власт, повече връзки, защото едното води към другото, а третото към пещерата на Али Баба, към изгубения кивот, 8-мото чудо на света, зона Б-52 и тн. и тн. А, и да не забравим, много точно казано във филма: “Всичко това се прави в Негово име и за Негова сметка”, или както се смеем с приятели по на бира и картофки, когато се оплеска пейзажът, само казваш като в онзи виц ” ‘ми, то така си беше…” и всичко ти е простено.
Основният проблем, с който се сблъсквам почти всекидневно, е че хората нямат ЖЕЛАНИЯ, а това, че нямат и мнение по тоя въпрос е заслуга само на невежеството им. В търсенето на самия себе си, човек се сблъсква с проблемите, които единствено и само го каляват и засилват вярата му в това, което е или предстои да бъде. Това нагло безочие към собственото си АЗ, поставя на изпитание вярата ми в тях, а от друга гледна точка, те са точно това, което ТРЯБВА да са, ни повече-ни по-малко, защото всеки има цел и задачка тук на този сят. Така, че всичко е точно така както трябва да бъде. Изградил съм съзнателния си живот върху това мото и смятам, че реално не съществуват грешки, защото доброто винаги надделява, независимо от израженията му. Ще се радвам ако някой в даден момент съумее да изкристализира понятията добо-лошо (почти колкото 1+1=2). Може би точно това ме кара да съм спокоен за всичко, което се случва около мен. Вярата ми в баланса на Вселената е по-силна от безличните, микро опити на шепа хорица, опитващи се да играят на богове, нямащи подобаващо извинение за действията си, нито осъзнаване на крайната им цел. Защото иначе не бихме стигнали точно дотук, или бихме…?
Бездействието и безразличието са крачка назад !
Скоро ставам на 30.
Научи ли нещо за себе си днес?
Аз - ДА !
Обичам ви!
ПП. Тук ще добавя филмчета като този, които са ми направили
впечатление и смятам, че си заслужават гледането…
- Baraka
