PAVZO. COM/PAVZO. TV :: Онзи Поглед. . .

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

14.01.2008 02:55 - Онзи Поглед...

Прочетен: 1002 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 14.01.2008 04:16

Напоследък мислите ми летят хаотично от едната стая в другата, от едно време в друго, но едно нещо ми направи много голямо впечатление. Очите на хората, дошли от някъде, там, далече, прекрасното, неизживяно някъде... Разглеждам снимки, та нали това ми е работата, да попивам всичко, дори в най-малките детайли. Задавам въпроси - отговаря ми се, но онзи пламък, тамошният пламък пали зениците им като малки светофарчета при всеки мой въпрос това що така, ми тука много добре изглеждат нещата и тн и тн. Знам, знам, ще кажете, че и в моите очи го е имало, и като се замисля, така си беше... И аз така пламенно разказвах за всичко покрай мен, надълго и нашироко, почти по Уайлдовски, как по пето авеню преминава конната полиция, че усмивките на хората в 4 сутринта ме сгряваха, ако и да знаех, че са просто ей така, и че свободата е в главата ни, а не виси по безбройните флагове, наситени с мажорно звучене... Отплеснах се, и ако се погледна и моите зеници най-вероятно ще са същите като техните... Все си мисля, че е много добре младите хора да видят свят, защото изискванията им към самите себе си когато се завърнат ще са по-големи, по-освободени, по-по-каквото там... Погледът ми е на изток. Така и не разбрах защо Япония ми се е забила толкова дълбоко в мислите и мирогледа ми, дали от онзи прекрасен "виновник" - покойният Семов, който още по "онова" време ми разказваше в страниците за чудесата на една хилядолетна култура, дали от над 50-те японки, с които дълги години водех кореспонденция, ех, романтиката по писането на писма, чакането им... Красивото изписване на името Наоко Танабе и смешните ченгелчета, с които се изписваше моето... И не на последно място, огромното удоволствие и изненада да четеш първите редове от японско писмо с български думи... За мен Япония се превърна в сън, реалност, живот, мислене, точност, но така и не съм се докосвал до нея - сънуваната... Ето, пак онзи поглед ме пронизва, този път е собственият ми. Намислил съм си тази година да докосна земята на самураите. И съвсем нескромно си го представям... Така:
Лекият бриз гали стръкчетата на зелените треви под дългите, дълги стъпала на свещения храм. Нейде се чуват едва доловими, малките звънчета провиснали над главите на монасите. Гласчетата им навяват спомените за духовете на миналото. Звън, звън, звън... Бели малки обувчици притичват по безкрайните веранди издавайки онзи трепетен съскащ звук на очакването, плахо и равномерно...
Залез е. Слънцето е уморено от дългия си поход и с последните си червено-златисти езици лакомо подпалва изрисуваните с кратки мъдрости бамбукови фенери, леко поклащащи се от онзи, познатия бриз... Чува се приплъзване на оризова врата... С-с-с-ът. Детските крачета бързичко се освобождават от неудобното сабо, потропващо нетърпеливо, се търкулва настрани, влизат в малката уютна стаичка, облята в млечната светлина на свещичките и смирено присядат до ниската почти до земята масичка... Всичко наоколо е така простичко, толкова нежно и крехко, аха да се скърши... Женски ръце се присягат към купичка ориз, някак ловко по котешки хващат клечиците и в почти безвременната тишина поднасят ястието към устните... Тихо е, някак си японско тихо. Мислителски, вечно, одухотворено притихнало тихо. Нищо и никой не смее да трепне пред това безкрайно съвършенство. Меката, черна като катран копринена коса се спуска по ленивите нежни завивки на мъничкото татами и пада с тежестта на жеравно перо по пода, потреперващ изпод ефирното и гъделичкане... Навън, под безкрайното небе, камъчетата образуват пясъчни кръгове, превръщащи се във все по-големи и големи вълни, разливащи се в езерната зеленината.
Нощ е. Само синигерите накацали по напъпилите череши се обаждат. Фиу-фиу-фиу... А луната се усмихва отгоре им, безкрайна, далечна, топла, чакаща да я замени изгряващото слънце...

http://www.sonypictures.com/homevideo/memoirsofageisha/index.html

http://lastsamurai.warnerbros.com/home.php

http://iwojimathemovie.warnerbros.com/lettersofiwojima/framework/framework.html

http://www.lost-in-translation.com/

Нагоре

Тагове: онзи,