Прочетен: 2366 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 29.06.2009 12:14
Днес е моят имен ден!
Искам да благодаря на всички, които се сетиха да ме поздравят и да им
пратя много целувки и прегръдки както и много усмивки и позитивни мисли.
Искам да благодаря и на двама човека, които бегло си спомням, но са
оставили диря в живота ми - двама та ми дядовци Петър и Павел.
Почивайте в мир !
Това е и вашият ден.
На всички свои приятели припомням любимото си изреченийце 
:
ВСИЧКО Е ТОЧНО ТАКА КАКТО ТРЯБВА ДА БЪДЕ !
Обичам ви !
Св. славни и прехвални апостоли Петър и Павел (Петровден)
На този ден църквата чества паметта на двамата Христови апостоли - Петър и Павел - ревностни разпространители на християнството, изтърпяли много страдания и гонения и са наречени “първовърховни престолници и вселенски учители”.
Петър, беден рибар от гр. Витсаида край Генисаретското езеро, е един от първите ученици на Христос и един от преданите му последователи. Павел, роден в Тарс, Киликия, първоначално изповядва юдейската религия и е сред гонителите на християните. На път за Дамаск той е ослепен от видение на Господа. Завеждат го обратно в града, където след три дни е изцерен по чудо. От яростен противник става най-ревностен разпространител на Христовото учение. През 67 г. заедно със сподвижника му Петър са разпнати на кръст от император Нерон в Рим.
На Петровден се принася жертвено животно в чест на светеца - обикновено се коли “петровско пиле”. Рано сутринта жените носят в черквата колак и ранни ябълки - петровки. Осветени от свещеника, те носят здраве. Според народните вярвания Свети Петър е ключар на райските порти и главен съдник на човешките грехове, който определя коя душа е праведна и достойна да влезе в рая.Празнуват носещите имена: Петър, Павел, Камен, Петя, Павлина и Полина.
Св. славни и прехвални апостоли Петър и Павел (Петровден) Празнуват се на 29 юни и на 30 юни (Събор на светите дванадесет апостоли)
Maт. 16:13-19
Литургийно Евангелие на празника
“А когато дойде в страната на Кесария Филипова, Иисус питаше учениците Си и казваше: за кого Ме човеците мислят - Мене, Сина Човечески?
Те отговориха: едни - за Иоана Кръстителя, други - за Илия, а някои - за Иеремия, или за едного от пророците.
Той им рече: а вие за кого Ме мислите? Симон Петър отговори и рече: Ти си Христос, Синът на Живия Бог.
Тогава Иисус отговори и му рече: блажен си ти, Симоне, син Ионин, защото не плът и кръв ти откри това, а Моят Отец, Който е на небесата; и Аз ти казвам: ти си Петър, и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят; и ще ти дам ключовете на царството небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата” (Maт. 16:13-19).
Кратко животоописание
Светата църква чествува едновременно паметта на великите апостоли Петър и Павел, които тя нарича първовърховни първопрестолници и вселенски учители. Те много се потрудили за разпространение на словото Божие, претърпели много страдания и гонения и са ни завещали в своите послания основните правила на християнската вяра и живот.
Най-важните обстоятелства на техния живот са описани в книгата “Деяния на светите апостоли”, а за апостол Петър - и в светото Евангелие.
Боговдъхновените писатели на тия свещени книги не са скрили от нас грешките и заблудите, в които са изпаднали: Павел - преди обръщането си, а Петър - преди да бъде укрепен от Светия Дух. Затова техният пример е особено поучителен за нас. В ап. Петър Църквата вижда образ на един отрекъл се от Христа и след това покаял се, а в ап. Павел - образ на един, който се противил на Господа и след това повярвал.
Свети апостол Петър
Свети апостол Петър, брат на ап. Андрей Първозвани, бил неук и беден рибар от гр. Капернаум на брега на Галилейското езеро. Еврейското му име било Симон, а името Петър, което на гръцки означава “камък”, му дал Сам Иисус Христос. Ревностен във вярата, когато Христос запитал: за кого Го мислят човеците, Петър отговорил, че Той е Син на Живия Бог.
Ап. Петър бил един от най-любимите ученици на Спасителя и бил въздигнат от Господа до апостолско достойнство. Петър следвал неотделно Спасителя до деня на Възнесението Му. Преди залавянето на Спасителя Петър се отрекъл от Христа по време на съда, но и горчиво се разкаял.
След Възнесението на Иисус и слизането на Светия Дух ап. Петър проповядвал и вършил много чудеса и изцерения в Палестина, Мала Азия, Гърция и други страни.
Отишъл в Рим при гонението на Нерон и бил осъден на разпъване. От смирение по негово желание бил разпнат с главата надолу в 67 година - годината в която и ап. Павел намерил мъченическата си смърт.
В новозаветния дял на Библията са включени две съборни послания на ап. Петър, отправени до всички християни.
Римокатолическата църква чества светеца като основател на Римската християнска община.
Виж също: Св. апостол Петър
Свети апостол ПавелСвети апостол Павел (от латинско паулус - малък), с кръщелното име Савел, не е от кръга на Христовите ученици. Роден в Мала Азия, той бил фарисей и в духа на консервативния юдеизъм участвал в гоненията срещу християните и в убийството на свети първомъченик Стефан.
Обръщането му към Христос станало ненадейно, в резултат на необикновено видение. В книгата Деяния на на св. Апостоли (XI глава) се разказва, че на път за Дамаск Савел видял необикновена светлина и чул Божия глас от небето: “Савле, Савле, защо ме гониш? … Аз съм Иисус, когото ти гониш”. Това събитие било повратно в живота му. Излекуван, той се покръстил и станал най-ревностния разпространител на християнската вяра. Проповядвал в Антиохия, Киликия, Кипър, Галатея, Ефес, Атина, Македония, Коринт, Испания и затова е наречен “апостол на езичниците”.
Около 67-а година Павел бил окован и изпратен в Рим на съд. Загинал мъченически на 29 юни 67 г. заедно със свети апостол Петър. Смъртта му съпровождали множество чудеса. Преданието разказва, че вече отрязаната глава на светеца продължавала да слави Господа, а там, където тя паднала, избликнали при извора (на мястото на днешния манастир “Три фонтана” край Рим).
Новият завет на Библията съдържа четиринадесет негови послания до новопокръстени във вярата, в които разяснява християнските ценности и правилата на църковния живот.
Виж също: Св. апостол Павел; Живот и дейност на св. ап. Павел
Единството на Църквата
Из слово на блажени Августин, епископ Ипонски
Нашият Господ Иисус Христос в последните дни на земния Си живот, в дните на Своето служение на човешкия род, избра от средите на Своите ученици дванадесет апостоли, които да проповядват Словото Божие. Сред тях апостол Петър за своята пламенна ревност бе удостоен да заеме първо място (Мат. 10:2) и да бъде като представително лице за цялата Църква. Затова му бе казано специално на него, след неговото изповядване на Сина Божи: “… ще ти дам ключовете на царството небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата” (Мат. 16:19).
Но тези “ключове” и правото да “свързва и развързва” всъщност получава не един човек, а Едната Вселенска Църква. А за това, че действително цялата Църква получава това право, а не само една личност, обърнете внимание на друго място от Свещеното Писание, където Господ казва същото на всички Свои апостоли: “И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго” (Йоан 20:22); “Истина ви казвам: каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето” (Мат. 18:18). Така че Църквата свързва, Църквата развързва; Църквата, основана на крайъгълния Камък - Самият Иисус Христос (Еф. 2:20), е тази, която свързва и развързва. [...]
И след Своето Възкресение Господ поръчва на ап. Павел да пасе Неговото духовно стадо не защото само на Петър се предоставя грижата за стадото Христово, но Христос се обръща главно към Петър, защото той бил пръв между апостолите и бил като представител на Църквата; при това, обръщайки се в този случай само към Петър като към първовърховен апостол, с това Христос подкрепя единството на Църквата. [...]
И апостол Павел, бидейки преди това Савел, станал от хищен вълк кротко агне; преди бил враг на Църквата, след това е апостол, преди това бил нейн гонител, а после проповедник.
И действително Господ показал на апостол Павел, че трябва да претърпи страдания в Негово име. Той го наставлявал в подвизите му; не го оставил в оковите, тъмниците, корабокрушенията; съчувствал му в страданията, сам го ръководил към този ден.
Ние честваме паметта на двамата апостоли и техните страдания в един ден, защото въпреки че са пострадали по различно време, но по дух и по близост на своите страдания те са едно. Петър бил първи, а Павел го последвал съвсем скоро. Този, който преди се казвал Савел, а след това Павел, претворил в свое лице гордостта в смирение, както показва и името му (Paulus), т.е. “малък”. Той самият казва: “Аз съм най-малкият от апостолите… а повече от всички тях се потрудих - ала не аз, а Божията благодат, която е с мене” (1 Кор. 15: 9, 10).
Превод Полина Спирова
Препечатано от © Църковен вестник, бр. 13 за 2004 година
Проповед в деня на свв. ап. Петър и Павел
На 29 юни Църквата Христова чества паметта на светите славни, всехвални и първовърховни апостоли Петър и Павел.
Св. апостол Петър още при призоваването му към апостолско служение благоговейно се прекланял пред Богочовека Христос и смирено и всесърдечно изпълнявал Неговата воля. Eвангелист Лука свидетелства:
“Веднъж, когато народът се притискаше към Иисуса, за да слуша словото Божие, а Той стоеше при Генисаретското езеро, видя два кораба, които стояха край езерото; а рибарите, излезли от тях, плавеха мрежите. Като влезе в един от корабите, който беше на Симона, тоест на Петра, помоли го да отплуват малко от брега, и, като седна, от кораба поучаваше народа. А когато престана да говори, рече на Симона: отплувай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба!… Това като сториха, те уловиха голямо множество риба, та и мрежата им се раздираше и кимнаха на другарите, които се намираха на друг кораб, да им дойдат на помощ; и дойдоха, и тъй напълниха двата кораба, че щяха да потънат. Като видя това, Симон Петър падна пред нозете Иисусови и рече: Иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек!… И рече Иксус на Симона: Не бой се; отсега ще ловиш човеци” Върви след Мене! - Петър веднага оставил всичко и тръгнал след Него (5: 1-11).
“И станал - по думите на свети Йоан Златоуста - уста на апостолите, из която се леело огнено слово”. След Капернаумската беседа на Спасителя за целта на Неговото идване на Земята - да спаси човеците от греховете им и да встъпи с тях в духовно единение, мнозина от учениците и то именно ония, които очаквали някакво славно земно царство на Месия, Го оставили. А Петър на въпроса на Иисус Христос, отправен към дванадесетте: “Да не искате и вие да си отидете?” с непоколебима убеденост отговорил: “Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот, и ние повярвахме и познахме, че Ти си Христос, Синът на Бога Живи!” (Йоан. 6:67—69).
Петър проявявал винаги особена привързаност и преданост към Господ Иисус. В Гетсиманската градина той се опитал да Го защити от въоръжената с ножове и колове тълпа, предвождана от предателя Юда (Мат. 26:51). Когато се разнесла вестта за Възкресението на Господа, любовта на Петра го отправила към Христовия гроб и той поискал пръв да провери истината (Йоан. 20:3).
На брега на Тивериадското море Възкръсналият се явява на учениците Си. Петър се хвърля в морето и се отправя към брега, за да посрещне Господа, и после на въпросите, отправени му от Иисус Христос: “Симоне Ионин, любиш ли Ме, обичаш ли Ме?” Петър трикратно изповядал своята гореща обич и искрена привързаност към Него: “Да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам!” (Йоан. 21:5-17).
Има само един момент от живота на апостола, който временно помрачава любовта и привързаността на Петра към Господа - това е отричането, за което сам Господ Иисус Христос му бе предсказал: “Тая нощ преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене” (Мат. 26:34). Но Петър стократно изкупил своя грях. Светите евангелисти съобщават, че той се разкаял, паднал на земята и горко плакал (Мат. 26:75; Марк. 14:72). Свещеното Предание разказва, че даже до самата си смърт апостол Петър всяка нощ, когато чуел пеене на петел, с горещи покайни сълзи се покайвал.
На Петдесетница, след слизането на Светия Дух над апостолите, ние виждаме свети апостол Петър пламенно да проповядва на насъбралия се хиляден народ за Разпнатия и Възкръсналия Иисус Христос и хиляди хора повярвали.
От този момент до мъченическата си смърт апостолът обходил градове и страни, смело и дръзновено благовестял навсякъде - гонен, преследван и страдащ.
Той загинал мъченически в град Рим през времето на имп. Нерон, в 67 година: бил разпнат на кръст с главата надолу, понеже считал себе си недостоен да умре така, както бил разпнат Спасителят.
Също така славно било служението и на другия велик избраник Божи - свети апостол Павел.
Той не е бил очевидец на Господните дела, както е бил свети апостол Петър. Отначало Свещената история ни го представя като Савел, като гонител на вярващите в Христа. Знаем как по пътя за Дамаск Господ чудесно го повикал за апостол: изведнъж го огря светлина от небето; и като падна на земята, чу глас, който му думаше: “Савле, Савле, що Ме гониш?” А той отговори: “Кой си Ти, господине?” Господ каза: “Аз сьм Иисус, Когото ти гониш” (Деян. 9:3-5). И в душата на гонителя Савел настъпил коренен прелом. Той повярвал в Христа, станал Негов апостол под името Павел и от най-жесток гонител на Христа и християните се превърнал в най-вдъхновен разпространител на благовестието Христово. Всичките си сили и дарби, целия си живот посвещавал в служение на Христовата Църква, особено между езичниците.
През целия си живот Павел с мъка и искрено разкаяние си спомнял за злините, които е причинявал на Божията Църква. “Аз сьм най-малкият от апостолите — пише той в Първото си послание до коринтяни - и не сьм достоен да се нарека апостол, понеже гоних Църквата Божия” (1Кор. 15:9). Всичко постигнато в неговия земен живот той отдавал не на себе си, а на Божията благодат: “С благодатта на Бога съм това, което съм” (1Кор. 15:10). “На мене, най-малкия от всички светии, се даде тая благодат - да благовестя на езичниците неизследимото богатство Христово” (Еф. 3:8).
Божията благодат и сила в него го вдъхновявала, и той говорел пред царе и управници, пред мъдреци и невежи, пред юдеи и елини. И неговото могъщо слово, посветено върху разкриване на вечните евангелски истини, спечелило хиляди членове за Христовата Църква. Неговата ревност към проповядване словото Божие била безпределна: “Горко ми, писал той на коринтяни, ако не благовествам” (1 Кор. 9:16). И доволството, и бедността, и свободата, и оковите, и приятелите, и враговете, и животът, и смъртта - всичко послужило за слава Божия. Ден и нощ не само благовестял, но се занимавал и с труд, с работа, за да не обремени някого. На ефеските презвитери, събрани в град Милит, той казва: “От никого не поисках ни сребро, ни злато, нито дреха: сами знаете, че за моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене, ми послужиха тия мои ръце” (Деян. 20:33-34).
Затворен в тъмница и окован във вериги, той не пада духом, а е изпълнен с мир и радост: “Радвайте се винаги в Господа и пак ще река, радвайте се” - писал той на филипяните (4:4).
Апостол Павел бил посечен с меч в Рим през времето на Нерон в същата 67 година, когато пострадал там и свети апостол Петьр.
Св. Йоан Златоуст пише в една от беседите си за апостол Павел:
“Но, възлюбени, и Павел е бил подобострастен нам човек, и той е имал тази природа, която имаме и ние. Само че той е показал велика любов към Христа и затова се е издигнал по-високо от небесата и се е сравнил с ангелите. И така, не само да му се удивляваме и не само да се чудим на неговите подвизи, но да се постараем, по неговото внушение (1 Кор. 4:16), да му и подражаваме, та след заминаването от този живот да се сподобим да го видим и да участвуваме с него в неизказаната слава, която да удостои Бог всички нас да я получим, по благодатта и човеколюбието на Господа наш Иисус Христос!”
Да подражаваме на светите Апостоли, както те са подражавали на Христа! И от все сърце да им се молим с думите на църковния им тропар:
“Първопрестолни между апостолите и учители на вселената,
молете Владиката на всичко да дарува мир на света и на душите ни велика милост!”
Амин!
Дякон Иван Иванов, по “Сборник проповеди” на Доростолски и Червенски митрополит Софроний.
© Двери на Православието
ЛЮБОВ И БЛАГОДАРНОСТ
ПП И нали знаете, че без музика няма да минем…..
MICHAEL JACKSON, LIVE IN BUCHAREST “MAN IN THE MIRROR”
Akira Jimbo & Brian Bromberg - Brombo - “I got Rhythm”
