Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.05.2008 16:51 - Още един страхотен ден мина…
Автор: pulsar Категория: Лични дневници   
Прочетен: 713 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 19.05.2008 16:55


Днес правихме ракетки, спомняте ли си ги? Онези малки, летящи, късове свобода, които
ни отвеждаха в мечтите, караха ни да се съревноваваме помежду си, коя от коя
ще лети по-далече…
Трябваха ми поне 4 моделчета от тези чудеса на авиацията, за да мога накрая да постигна
поне 6-7 метра дължина на полета… Едните се забиваха в земята, директно след като
напускаха пръстите ни, другите, по-сполучливи, летяха по-надалеч, но пък биваха смачкани
от някое прелитащо такси, а трети направо се закачаха за листата на прекрасно ухаещите, безброй
липи, наситили Пловдив с един чар, който едва ли се повтаря в някой друг град. Неделя е…
Виковете ни огласят малката уличха цар Асен, така изкусно усукала университета с еднопосочните
си артерии. Умислени, но едва ли за изпити, красиви студентки поклащат бедра, а звукът от безкрайно високите им токчета отеква в главите ни доста след като са се скрили в далечината… Ех, минаха тези студентски години, в които,безбройните ми самолетчета, камиончета и хеликоптерчета, направени от слепени със запалка лъжички за кафе, украсяваха
дългите, опушени от цигарен дим рафтове на барчето… Още усещам странния му чар, атмосферата на  безкрайните разговори с колеги и професори, изуменият поглед на професора на изказването ми, че  френският Класицизъм е просто прах в очите на хората, а кардинал Ришельо да ме извинява… Та даже имах и железни аргументи… По едно време имах чувството, че имам акции в Млин - Разград или Кроки image
Колелото ми ме отнася до базата… Средната ми скорст вече е нарастнала на 29 км/ч, което значи, че спокойно мога да отнеса някоя спринтираща девойка, дошла с идеята да свали някое килце, или просто да избие адреналиновия приток в кръвта си…  Този път мп-3-ката ми казва да си гледам работата, и другия път ако искам музика, поне да я заредя :-)…. Така, че карам в абсолютната самота насред хиляди пришълци, лееко доближаващи дори бройката на мушиците от подветрената страна на базата…

Жега е, но не ми прави толкова впечатление… Изминавам редовните 2 обиколки с бясна скорост, а третата (туристическата) image не толкова бързо…

Някой си отива да взима ваЛчери, аз обаче не съм в тоя фиум и се прибирам…

Проснал съм се на огромната си спалня, в едната ръка с банан, в другата солети Златна Добруджа. Почти като кадър от реклама съм… Само доволната ми размазана физиономия след врелия душ би накарала милиони домакини да се втурнат я към Била, я Метро да
пазаряват солети image :-) :-)… Почти успях…
Награбвам клавиатурата на оборотното ПЦ, щото моето накак си е на съставни части, а дъното му е разчленено нейде из офисите на софийския
му вносител… Проверявам си пощичката… Имам само няколко милиона оферти за снимки, поне 10 оферти за приятелства от дейтинг сайтове,
повествователни изречения от типа: “Олеее, ама ти познаваш  известни личности”, сякаш те не са нормални хора… и така… Ето ме при вас, отново... В тая “цифрова крепост”, в тая цитадела на “свободата”….

Как мина вашият ден… ?

Моят беше супер…



Тагове:   мина,   още,   ден,


Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: pulsar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 856825
Постинги: 398
Коментари: 259
Гласове: 2246
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031