Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.03.2008 01:08 - Днес научих…
Автор: pulsar Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1439 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 31.03.2008 14:58


Един филм успя да ме накара да се “филмирам” след гледането му. Основната му задачка бе изпълнена. Да си остави отпечатъчето някъде в съзнанието ми и да ровичка яко и дълбоко, за да избистри нещо. Винаги съм харесвал британския интериорен дизайн. Тези на пръв поглед сковани, некомерсиални, лишени от емоционални изблици, консервативни хорица, успяват с точността и философията на японци да построят ежедневните си битови помещения в една леко сива, но и привличаща атмосфера. Там където една писалка може да изиграе роля във филм, тя ще е на правилното място, на точното бюро, от точния материал, където чадърите не са като нито един от тези, които сте виждали, и дъждът не е като този, който познавате - това е Англия.

И макар, че този филм е сниман почти изцяло в Люксембург, това не попречи на тази английска изтънченост и финес да се пренесат и в моя дом… Това, което повече ми направи впечатление обаче, беше музиката, с която този филм ме “размаза”, казано освободено и жаргонно… И макар, че между Белгия, Франция и Германия няма нищо английско, тя прескочи всякакви граници и държави. Не можеше да не ми направи впечатление, че през първите няколко минути от филма, единственото нещо, което виждам е женски лица и форми… Почти успяха да ме уловят, но не… Та да си дойдем на думата… Днес научих, че съм влюбен в музиката, но не просто в коя да е музика, а в хубавата.

И това, да се размазваш по барове и дискотеки сред чалга и техно, няма нищо лошо, но само качествената хубава музика ще те разбере, ще те обгърне и ще ти разкаже историята си.

А това е много интимен момент. Докато пиша тези редове, Dave Brubeck ми свири на ушенце “Bluette”, малката ми двадесетватова крушка, надвиснала над дървените колони, едва осветява клавиатурата, контрабасът кара говорителите да потреперват леко от време на време… За съжаление нямам чаша скоч до себе си, дебела пура, черен швейцарски шоколад и престар грамофон, напомнящ за отминаващите сезони, за пожълтелите театрални плакати на 42-ра улица в Манхатън, за малките нотички на голямата музика в Карнеги Хол, но чувството ми е много близо до това… Дейв свири ли, свири… А аз все повече навлизам в онази епоха, когато ушите са чували всичко… Но да не развалям прекрасната ни джаз вечер с комерсиални, блещукащи, фалшиви EMpty-V тонове…

Тази вечер си е само наша… Навън вали лек дъжец, колелото ми е полегнало на една страна в гаража, чакайки ме да го впусна в безкрайните луминисцентни истории на нощния град, но няма да е тази вечер. Сега ми е леко, нежно, уютно, топло… Джазово… Пренася ме в едно Мулен-Руж-ово време, сред накичените малки лампички по улиците, закъснелите карети, ритмичните почуквания на конски копита по влажните павирани улички, така приятно напомнящи на ударите под палките на Danny Brubeck… Изобщо… Хубаво ми е тази нощ, много ми е хубаво… Един приятел завърши картинката с това (http://www.borissov.it/blog/?p=229) ,за което съм му адски благодарен:

Гледайте този филм, дано ви хареса колкото и на мен… http://www.flawlessfilm.com/

 





Тагове:   Научих,


Гласувай:
0



1. eliza - :)
01.04.2008 01:07
добре. благодаря за предложението. очаквай коментар :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: pulsar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 856855
Постинги: 398
Коментари: 259
Гласове: 2246
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031