Постинг
25.04.2007 15:05 -
Розовата и Синия
Автор: pulsar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 835 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 05.05.2007 12:15
Прочетен: 835 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 05.05.2007 12:15
Розовата и Синия се надпреварваха да разкажат историите си. Тя бързаше, а той след нея... Топлината ги бе хванала за гушите и не им даваше нито секунда почивка, така, сякаш от това им зависеше животът; караше кръвта им да кипне, да се разбунтува, а разказаното да влее огромни дози споменов адреналин в търкалящите им се сърца. Те разливаха соковете си, увлечени в безкрайните истории на своя живот, а очите лакомо поглъщаха всяка тяхна дума.
Те се допълваха, завършваха, поправяха, целуваха се с думите и никой не се сърдеше ако понякога се спречкваха. Те бяха различни, противоположни, чаровни...
Розовата беше винаги директна, но и нежно елегантна във всяка своя дума, а Синия - официален до полуда, си позволяваше рядко да фриволничи и фамилиарничи с мислите. Аристократичната му кръв го възпираше. А Розовата подаряваше на всички от бонбонените си усмивки, радост и маргаритки струиха от лицето и...
Докато един ден търкалящото се сърце на Синия спря да тупти.
Аристократичният сок във вените му беше променил изражението му - сковано, умислено, пресъхнало. Внезапната му кончина сломи усмивката на Розовата, като че всичко свърши, животът й загуби смисъл без Него; всичките им мигове заедно избледняха...
Но Тя се лъжеше...
Лекият пролетен ветрец се заигра с листата забравени на дървената веранда. Подхвана ги и ги понесе с нежните си ръце към небето, към облаците.
Заваляха розови и сини думи...
Те се допълваха, завършваха, поправяха, целуваха се с думите и никой не се сърдеше ако понякога се спречкваха. Те бяха различни, противоположни, чаровни...
Розовата беше винаги директна, но и нежно елегантна във всяка своя дума, а Синия - официален до полуда, си позволяваше рядко да фриволничи и фамилиарничи с мислите. Аристократичната му кръв го възпираше. А Розовата подаряваше на всички от бонбонените си усмивки, радост и маргаритки струиха от лицето и...
Докато един ден търкалящото се сърце на Синия спря да тупти.
Аристократичният сок във вените му беше променил изражението му - сковано, умислено, пресъхнало. Внезапната му кончина сломи усмивката на Розовата, като че всичко свърши, животът й загуби смисъл без Него; всичките им мигове заедно избледняха...
Но Тя се лъжеше...
Лекият пролетен ветрец се заигра с листата забравени на дървената веранда. Подхвана ги и ги понесе с нежните си ръце към небето, към облаците.
Заваляха розови и сини думи...
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 2246