Съдбата не ги беше събрала просто така, случайно... Те бяха като останалите, но не съвсем, бяха същите, но не съвсем, защото между тях имаше връзка - тънка и златиста нишка, свързала ги още когато всичко това започваше... Назад във време...

Обезумели,
Думите все бързат към
края на листа,

Преодолях гравитацията...
На въображението
И сега тялото ми лежи в калта,

Бъди струни на класическа китара,
по които да свирят пръстите на едно
нежно очакване....

Тревата е щастлива,
полегнала да стори
със зелените си длани

Ти пак си тук, в сърцето ми, стаена
Ти пак си тук до мен и ме обичаш
Среднощ е. Чувам писъци, сирени

Откъде тази сила, която ни свързва ?
Откъде тази жажда за живот ?
Да сънуваме забравихме

Отхвърлен спомен
пърха във нощта
Отиваш си и после

посветено на Дамян Дамянов
Каква шега,
Замислил съм се само

Там където стана трудно
с теб да разговарям вече
там остават мойте думи

Все за тебе мисля
и няма край
Все за тебе питам

Все за тебе мисля
и няма край
Все за тебе питам

Поисках, така да направя за мен и за теб
поисках, отново да счупя скования лед
Но няма начин да вляза

Аз изгубих те, но някак
бих направил пак така
и не знам дали да чакам