Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.01.2011 17:59 - Дорис
Автор: pulsar Категория: Лични дневници   
Прочетен: 980 Коментари: 0 Гласове:
0



 Дорис затвори очи и разпери ръцете си настрани. Тялото и леко се отпусна назади политна надолу.

Бух!

image

Косата й се разпиля върху току що събудилите се маргаритки, а пръстите й се впиха в прясно окосената трева.

Миришеше на зелено.

 

Дорис отвори очи, а над нея се рееха малки и големи пухкави облачета, досущ като онези захарни памуци на клечка, които майка й купуваше всяка неделя от панаира, на края на града – „само ако беше послушна”.

 

Дорис повдигна палеца на дясната си ръка и закри слънцето. Замижа с едното си око и около него се появи златен ореол. Усмихна се когато се замисли с каква лекота постигна това. Затвори очи отново. Останаха само звуците, но и те бяха предостатъчни, за да обрисуват живописната картина, в която беше попаднала. Сетивата й се напрегнаха и тя потъна в нея – листата на брезите шушукаха недалеч оттук. Още беше рано за тях да отлетят и да покрият земята с телата си. Дорис леко се смути. Беше в центъра на това неописуемо представление. Затаи дъха си, за да не пропусне и миг от тази симфония. И друг път, когато ставаше по-рано сутрин, идваше тук, за да се наслаждава на звуците.

 

Усещаше как мравчиците пъплят навсякъде, уверени в смисъла на малкия си живот, в малкия си свят, който полагаше основите на големия, светът на Дорис. Те знаеха това, Дорис също беше наясно и така всичко се превръщаше в едно хармонично съжителство.

Дорис се извъртя на едната си страна и погледът й попадна на сантиметри от нослето й където, втренчен в нея, „кацнал” на върха на една маргаритка, стоеше малък щурец. Любопитството му към златните коси на Дорис го беше привлякло чак дотук.

Той беше тръгнал по друга работа, но докато си подскачаше от стрък на стрък, забеляза блещукащата на слънцето, подобна на злато, коса на Дорис.

image

И ето ги тук. Водени от изследователския си дух, вперили погледи един в друг…

Дорис се почувствува като в онези каубойски филми, които понякога гледа баща й. Играта на вълчи поглед й се стори забавна и тя, с усилие, се опитваше да задържи погледа си без да мигне колкото се може по-дълго…

Слънцето обаче имаше други планове. Показа се иззад един от онези захарни памуци на небето, погали нослето на Дорис и тя кихна без да иска. Силен кикот се разнесе над поляната и не спря още дълго време. Дорис се смееше без дори да знае защо.

В един миг си спомни за щурчето и погледът и се втурна да го търси. Уви, беше изгубила в играта на вълчи поглед и очевидно то си беше тръгнало като победител.

image

Осем, девет, десет, единадесет, дванадесет… Дорис не усети кога беше отлетяло времето. Дочу женски глас да я вика. Майка й се бе появила на верандата на къщата и я търсеше, за да приготвят заедно масата за обяд.

Какъв прекрасен ден!

 

На Цвети и Ани Мими

от Папо

Пловдив

14.01.2011




Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: pulsar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 856736
Постинги: 398
Коментари: 259
Гласове: 2246
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031