Съвсем целенасочено оставям тази статия за този момент… За Бубето не мога да седна и да пиша просто така, защото просто не може да се пише за нея “просто” така…
Този път, Бубето дойде в Пловдив и ни разказа играта, но така ни я разказа, че ако нямаше снимки, тази нощ щеше да остане само в спомените ни - тежка, морна, лятна… Само лек повей и ще счупи хармонията на цялото красиво царство, което струи от сцената. А Бубето е ефирна, нежна, лятна, носталгична… И ни понася на ръцете си високо, високо, та чак до звездите…
Тежките къдрици се полюшват в ритъма на музиката, светлината е приглушена, а ние сме притихнали в очакване на поредната нота, поредната дума, поредния полъх на любовта. И всичко това за нас, абсолютно безрезервно, безприкосновено, безвъзвратно, завинаги, за нас и само за нас. Тя ни подарява любовта си, а от нас не се иска нищо. Просто да я запазим и като свещичката, която предпазваме от вятъра, да я занесем вкъщи, и да огреем със светлината й любимите ни същества…
Защото всичко е Любов и Благодарност!
Пожелавам си още много такива срещи, за да мога да ви показвам чувството чрез
фотографията си. Защото е задължително да го видите и чуете и то да ви докосне - чудото, наречено
Белослава, концерт в кино “Орфей”, Пловдив - 15.07.2010
вокали: Белослава
пиано: Живко Петров
барабани: Димитър Семов
бас: Тони Рикев
беквокали: Елена Кокорска, Александър Славчев
фотография: 2010©Павел Баджаков - Павзо
фотография: 2010©Павел Баджаков - Павзо
фотография: 2010©Павел Баджаков - Павзо
фотография: 2010©Павел Баджаков - Павзо
фотография: 2010©Павел Баджаков - Павзо
фотография: 2010©Павел Баджаков - Павзо
