Розовата и Синия се надпреварваха да разкажат историите си. Тя бързаше, а той след нея... Топлината ги бе хванала за гушите и не им даваше нито секунда почивка, така, сякаш от това им зависеше животът; караше кръвта им да кипне, да се ра...

Нищо не е случайно!
Случайността е нищо!
......

Началото е краят на началото
на наченките на начинанието
начално...

Гола
жива
запъхтяна

Да те обичам
така безмълвна и безбрежна
Ръцете си във огъня да вричам

Реших да изгоря миналото си. Че за какво ми беше притрябвало?!?
Затова трябваше постоянно да си създавам бъдеще.
Пресегнах се да го уловя, но то постоянно бягаше и се отдалечаваше, оставяйки в мен неприятното чувство, че нямаше да го дост...

Смърт !
На оня с молива в ръката.
Смърт!

Може ли последна усмивка
да сложа зад тая фасада
Да поискам вечна почивка

Благодаря, че ви има - приятели
да ви прегърна бих искал да мога
За жалост изсъхна едната ми

Как искал бих да се изкупя
за лошото, което причиних
Как с истините прости да затрупам

Когато малкото дете заплаче
във ъгъла на малката си стая,
Когато малките неща закрачат

Съдбата си аз чакам на опашката
а тук се насъбрал народ, народ
Едни момчета борят се юнашката

Вратата се затвори.
Резето щракна.
Лампата във входа угасна.

Съдбата не ги беше събрала просто така, случайно... Те бяха като останалите, но не съвсем, бяха същите, но не съвсем, защото между тях имаше връзка - тънка и златиста нишка, свързала ги още когато всичко това започваше... Назад във време...

Обезумели,
Думите все бързат към
края на листа,